"Здраво тяло, здрав дух"

     Лозунг от социалистическото ни минало, висял по стените на училищата, детските заведения и спортните зали. Днес той предизвиква само лека усмивка и спомени у хората на средна възраст. След 10 ноември 1989 г. изведнъж загърбихме всичко, свързващо ни с миналите 45 години на страната ни, и го отрекохме – униформи, училищни и обществени занимания и практики, дисциплината и реда, и др. Отдадохме се безрезервно на свободата и демокрацията. Сега, 20 години по-късно, отчитаме грешките, отразили се най-много на младото поколение и променили безвъзвратно училищата и обществото ни.

       Да се върна на заглавието на тази статия – "Здраво тяло, здрав дух". С този лозунг се целеше стимулирането на младите хора да спортуват под най-различни форми - отборно и индивидуално, в различни спортни дисциплини, да не пренебрегват часовете по физическо възпитание, а също така и сутрешната гимнастика в двора на училището. Нямам намерение да възхвалявам минали времена, не ме е налегнала носталгията, просто констатирам как безотговорно се съсипаха много добри и полезни практики.
       Искам да пиша за спорта и влиянието му върху изграждането и възпитанието на децата ни. Като бивша спортистка много добре си давам сметка сега, от дистанцията на времето, какво ми е дал спортът – много ценни качества, които в нормалния ритъм и среда на живот не бих могла да развия.

      На първо място поставям дисциплината. Всеки, спортувал или спортуващ активно, знае, че без нея реално не може да съществува и спортът. Дисциплината е като синоним на спорта, двете думи са неразривно свързани и допълващи се. Стриктното спазване на графика за тренировки, програмата и нарежданията на треньора са пряко свързани с крайните постижения на спортиста. Младите хора изграждат качества като точност, отговорност, целенасочен стремеж към успеха. Разбират, че за да постигнат желаните резултати, първо трябва да се потрудят добре. С една-две думи казано, разбират, че нищо не се получава даром.

       На второ място спортът изгражда неподозирана издръжливост на тялото и духа. Все още много добре си спомням тренировките за физическа издръжливост и покриване на нормативи. Те са като тест за човешките възможности. Усещах как достигам предела на силите си, отпусках за малко мускулатурата си и после продължавах. В такива моменти всеки разбира колко необятни са възможностите му и колко трудно може да се достигне краят им. Всеки спортист използва натренираната си издръжливост и в реалния живот - не се отказва пред трудностите и пречките, обучен е и вярва, че има възможности, и има резерв, с който да достигне целите си въпреки всичко.

       На трето, но не и на последно място спортът възпитава активно отношение към живота. В спортните сблъсъци и състезания е важно кой е с по-голям хъс за победа, кой е по-активен. Това е едно особено състояние на духа, което акумулира много енергия и адреналин в тялото. Всички системи в човека се активират и комбинират, за да дадат най-доброто, на което са способни. Мобилизирането, целеустремеността и желанието за успех са много важни качества и в обикновения живот.
       Последното, за което ще спомена, е отношението към провала. В реалния живот той е съсипал не един човешки живот. За доста хора това е краят. Но спортът възпитава по друг начин. Всеки спортист знае, че отново може да получи реванш. Ще тренира, ще се усъвършенства, ще даде всичко от себе си и отново ще провери възможностите си.

      С тази статия искам да кажа, че с личното си негативно отношение към физическата активност и спорта много родители ограбват бъдещето на децата си. Не е вярно, че това са излишни допълнителни натоварвания, защото от тях зависи здравето и изграждането на личностни качества у младите хора, които ще ги направят по-силни, устойчиви и борбени.

     Реалният живот много прилича на спорта, изисква дисциплина, издръжливост, устойчивост и борбеност. Той дава много нови възможности, когато сме паднали, за да се изправим, продължим и победим. От нас зависи дали ще сме достатъчно подготвени, за да поемем новите предизвикателства, или ще се предадем.