И различните са хора...

      Наложени са едни стереотипи за хората и някой, ако е различен - край. Та той не е човек, той заслужава да страда. Хей - спрете се, всеки един на този свят е роден и живее, защото му е писано. Не го отблъсквай, не му причинявай излишна болка, не го заслужава. Изградените стереотипи доведоха до много проблеми на страшно много хора както в България, така и по света. Но аз живея тук, следователно ще се опитам да опиша нещата, с които съм се сблъсквала, нещата, които са ме отвратили, уплашили, та дори и разплакали. Ние, хората, сме жестоки, но понякога проявяваме направо садизъм. Готови сме да смачкаме всеки по пътя си както психически, така и физически.

     Още от малки децата се делят на групи и отблъскват по-пълните например. Те винаги са избирани последни в игрите, винаги зад гърба им се чуват подигравки и винаги се чувстват самотни. Това отблъскване не спира само в началото на детството им, а продължава цял живот. Тези хора са подложени на постоянни подигравки, но защо? Защото не приличат на някой модел от телевизията, защото имат няколко килограма отгоре.

      Стига, това е абсурдно! Как може да седиш и да гледаш външния вид на някого и да се заливаш от смях. Това е толкова грозно, та дори и глупаво. Влиза в рейса едно пълно момиче (около 20-годишно) и от задните седалки се чуват такива грозни думи за него. Целият рейс се обърна да види какво става, а момичето слезе на следващата спирка, защото срамът, който изживя в този момент, беше огромен.

      Беше ли нужно това отношение? Тя не е по-различна от всеки един от нас. Тя е като нас. Аз не видях нищо в нея, което да предизвика смях, подигравки и нападки. Това отношение води и до психически проблеми. Децата, които са вече големи, но са били подложени на такива грозни думи, цял живот таят всичко това в себе си и имат комплекси, които им пречат в по-нататъшното им развитие.

       Децата в училище, които носят очила, също са подложени на доста подигравки от страна на връстниците си. Защо? Защото имали четири очи, били "цайсати".
      Бях ужасена, когато видях в един парк да си играят група деца, но едно от тях беше глухонямо. Това момиченце го побъркаха. То не бяха само думи, но и отношението към него, държаха се грубо, бутаха момичето. А майките на "грубиянчетата" седяха и виждаха всичко това, но нищо не правеха. Продължаваха да си говорят за своите деца.

     Накрая момичето отиде разплакано при майка си и заминаха. Когато се обърнах, детето плачеше, а до него майка му също. Това е жестоко. Как може да се подиграваш на детето?! То не е виновно, че има този проблем. То може да е различно от теб и мене, но е човек. Човек, който след години може да не се озлоби, а да остане добър, за разлика от много други "нормални" деца.

     Минавам покрай две жени около 40-те и дочувам разговора им. Обясняваха как тяхна колежка смешно се облякла и как може това, тя да не била клоун. Хей, това са хора на възраст, нормално ли е да обсъждат така. Колежката им може да се облича различно, но тях това какво ги засяга?

     И още на много такива случки и разговори съм присъствала. Не мога да разбера как може, понеже някой е различен, другите да  го съдят. Край - той трябва да умре. Това не е човешко, това е един голям абсурд. Не гледайте другите, а гледайте себе си, защото в очите на някого и вие сте различни. Всеки е уникален по своему, всеки е човек и трябва да се уважава като такъв.