| |
|
Виктория Кълева
В днешно време взаимоотношенията между тийнейджърите и родителите могат да се характеризират по-точно като разпадаща се връзка между тях, тъй като повечето родители вече не отделят достатъчно време на децата си. И може би това е една от причините тийнейджърът да се отчужди от родителите си и дори да тръгне по пътя на лошите навици. Освен това разпадащата се връзка между родителите и тийнейджърите влияе и на взаимоотношенията между учителя и ученика и затова преподавателят все по-трудно успява да проведе нормален час. Но по кой път ще тръгне тийнейджърът, не зависи само от родителите, а и от компанията (обкръжението), в която се намира.
Всеки тийнейджър има проблеми, с които се опитва да се пребори. Едни от най-наболелите за обществото са агресията и зависимостите на личността. Причините за това падение са много и от най-различно естество - губещата се връзка между тийнейджъра и родителите, приятелският кръг, любовни разочарования. Друга причина биха могли да бъдат и медиите, които показват потресаващи кадри и разказват за тях, при което повечето хора се възмущават, докато има и такива, които си казват: "Ето, те могат и го направиха! Елементарно! Значи и аз мога!". Така медиите заемат двете крайности.
Таим проблемите си в себе си и не търсим помощ, защото се страхуваме, че няма да ни разберат правилно и ще ни отблъснат, точно затова ние сами се опитваме да се справим с проблемите или поне отчасти. Но колкото и да се опитваме, те остават неразрешени може би защото не се борим достатъчно или просто не се борим всички заедно, а само някои.
Стоян Георгиев
Стремежите и ценностите на тийнеджърите могат и да се различават, но всички млади хора си приличат по едно – по желанието си да се убедят, че животът им има смисъл, както и че наоколо има някого, когото го е грижа за тях.
Съществуват три различни пътища, по които тийнейджърите поемат, и тези пътища са пряко свързани с отговора на въпроса: “На кого му пука за мен?”. Тези пътища могат и да променят посоката си на движение след известен период от време, но при повечето случаи те оставят трайни следи в по-нататъшния живот на момчето или момичето.
Път 1: Пътят на успеха
Ако тийнеджърът е уверен, че родителите са неподправено загрижени за него и го обичат безусловно; ако той е сигурен, че може винаги да се обърне към родителя за помощ, това е сигнал, че детето ви е поело пътя към успеха. Тогава твоята роля ще бъде роля на някого, който подкрепя, насърчава и дава тласък.
Път 2: Пътят на случайността
Ако това, което най-много интересува тийнейджъра, е мнението на приятелите му или пък основното нещо, което го интересува, са забавленията, бъдещето му трудно може да се предвиди, понеже то ще зависи до голяма степен от външни фактори и влияния.
Път 3: Пътят на провала
Макар и не непременно задължително, много тийнейджъри избират пътя на дрогата или самоубийството именно поради преживяно отхвърляне. Ако отговорът на въпроса: “На кого му пука за мен” е “На никого”, това е отворена врата, канеща провала на гости в живота на съзряващото момче или момиче.
Безспорен е фактът, че детето ще трябва да навлезе в етапа на зрелостта с позитивен възглед за живота, за да може да успее и да налучка верния път. То трябва да се чувства значимо, прието и със стойност, за да се развива успешно.
Проблемът с изграждането на приятелствата не може да бъде пренебрегван, тъй като позитивните взаимоотношения могат да съдействат за позитивния растеж, докато негативните взаимоотношения ще променят посоката на движение право надолу. Може би следващите няколко предложения ще ти помогнат да си създадеш картина за твоята роля в тази така важна задача:
- Наблюдавай кои са приятелите на тийнейджъра, но все пак не се прави на много заинтересован.
Без да бъдеш досаден, опитай се да се сприятелиш с приятелите на твоя тийнейджър. Ако си отзивчив, можеш да събереш у вас цяла банда. Постарай се да изглеждаш, звучиш и да се обличаш актуално.
- Изисквай тийнейджърът да прояви отговорност и отчетност по отношение на това, с кого, кога, къде и до колко часа се среща. Това е валидно най-вече за ранния и междинния етап на юношеството.
- Ако тийнейджърът реши да се среща с някого, който е провокативен, използва циничен език, консумира цигари и алкохол (или още по-зле – наркотици), вземи решителни мерки. Обясни на тийнейджъра, че ще трябва да се среща с подобен индивид единствено у вас и то под надзора на възрастен, без да остават двамата на затворена врата. Ако установиш, че твоят тийнейджър усвоява лошите навици на приятелчето си, вземи още по-решителни мерки, като ги разделиш перманентно.
- Тъй като тийнейджърите много често сформират различни социални групи и общности, постарай се да разбереш какво влияние се освобождава оттам. Ако влиянието е позитивно, окуражавай подобни събирания, но ако не е, предизвикай тийнейджъра да си намери друга група по интереси.
Радослава Фиркова
Има всякакви родители. От странни по-странни. Така може да ни се струват сега, но след години, когато и ние имаме деца, ще ги разбираме отлично.
Има родители, които постоянно казват на децата си какво да правят и избират вместо тях в кое училище да учат или с какво да продължат след това. Всъщност някои от тях го правят, защото те не са успели да постигнат мечтите си поради една или друга причина и сега искат от своите деца да продължат това, което те не са направили навремето. Но децата им може и да не искат. Все пак всеки си има различно мислене, различни желания. Болната амбиция на някои родители може да провали живота на техните "последователи".
В семейства, в които родителите са разведени или някой от тях е починал, ситуацията е друга. Родителят, който е останал сам, много често ограничава детето си в едни неща, но от друга страна, се опитва да му даде всичко и да не го лишава от абсолютно нищо, за да може то да има нормален живот, като всички останали. Опитва се да бъде и баща, и майка едновременно, а това е много трудно. Той живее за и заради детето си, опитва да го предпази от целия свят. Затова понякога е по-строг от обикновено.
Има родители, които още от самото начало позволяват на децата си много и след това им "изпускат края". И когато децата им станат на 14-15 години, се сещат, че трябва да ги наказват. Но тогава е прекалено късно. Какъв е смисълът? Все още се учудвам, когато мои връстници ми се оплакват, че били наказани цял месец да не излизат или пък да не гледат телевизия една седмица. Тази отчаяна мярка на родителите им няма да доведе до нищо. Децата пак ще продължават да правят същото и ще чакат с нетърпение да навършат пълнолетие, когато вече съвсем ще бъдат извън контрол. Така става, когато не си взел мерки навреме. Не искам да упреквам родителите, но просто наблюдавам ставащото и трупам опит за момента, когато и аз ще имам същите проблеми. Защото тогава няма да мога да махна с ръка и да оставя нещата така.
Моите родители винаги ме оставят да вземам сама решенията, когато се отнасят до мен, разбира се. Не ми казаха в кое училище да отида след седми клас, нито ще изберат в кой университет да уча след това. Те са много либерални. Винаги ме пускат да изляза, не ме ограничават във времето. Естествено и те се тревожат за мен. Но ми се доверяват и разчитат на моята отговорност. Сигурно си мислите, че съм щастливка. Вярно е. Но не си мислете, че е толкова лесно. Понякога е много трудно, като знам, че трябва да оправдая доверието им и че след като избирам и решавам сама, само аз нося отговорност за действията си. Винаги, когато получа слаба оценка, майка ми ми казва: "То си е за тебе". Понякога предпочитам да ми се скара, отколкото само с едно изречение да ми казва, че каквото си надробя, това ще сърбам и да оставя нещата в моите ръце, с което се освобождава от всякаква отговорност. Така след години ще може да се оправдае с това, че ме е била предупредила, и ще ме упреква, че не съм направила нищо. И аз, вместо да обвинявам нея, ще обвинавям себе си. А това е по-гадното!
Както сами разбирате, да имаш пълна свобода също не е лесно. Няма нищо лесно в този живот. За съжаление или не, не можем да избираме родителите си. Затова трябва да се примирим с тези, които имаме, и да се опитваме да ги разбираме и слушаме. Така, ако не друго, ще живеем по-добре и в мир със себе си. Поне докато не ни дойдат същите грижи на главата.
| | |
|
